Blade Runner на Ридли Скот се счита от много фенове за един от най-големите филми за научна фантастика, правени някога. Култовата класика от 1982 г. е базирана на семенния научнофантастичен роман на Филип К. Дик „Да мечтаем ли Андроидите за електрически овце“ и се смята за провокиращо и замислено парче от историята на киното. Сюжетът се фокусира върху полицейския детектив Рик Декард, който преследва синтетични хора, известни като Репликанти във футуристичен свят, недоверчив към твърде човешките андроиди. Справянето с хуманоидни машини го кара да се изправи срещу собственото си човечество.
От дебюта си през 1982 г., Blade Runner е издаден по седем различни начина; върховият разрез на Сан Диего през 1982 г., театралният разрез в САЩ през 1982 г., Международният театрален разрез през 1982 г., отрязаният работен отпечатък през 1982 г., версията за излъчване на САЩ за телевизия през 1986 г., режисьорската кройка, санкционирана от Ридли Скот през 1992 г., и окончателна реализация на неговата визия, The Final Cut пусна през 2007 г. Ние ги класираме тук, въз основа на различията в разказа, кои сцени бяха добавени и извадени и цялостната кохезия на историята.
7 US BROADCAST VERSION (1986)
Опростена до хладни 114 минути, тази версия, излъчвана в САЩ от CBS, е премахната всички следи от голота, нецензурни думи и графично насилие. Ако това ви звучи грубо, представете си, че има и "CBS Saturday Night Movie Movie Teaser" с някакъв шут, който ви обяснява всеки аспект на филма, за да не би мозъкът ви да не може да се справи с кинематографичните сложности. Той гарантира, че сте сигурни, че Декард определено НЕ е репликант.
Текстовият скрап в американската излъчена версия също е различен и е разказан от някой, който не е Харисън Форд. Той е предназначен отново да победи публиката над главата с информация, в случай че те се загубят твърде много. Няма да можете да намерите тази версия навсякъде, освен ако някой не я е записал на лента, но защо би?
6 SAN DIEGO SNEAK PEAK VERSION (1982)
Нещо от "еднорог", който трябва да откриете в наши дни, връхът на Сан Диего Sneak на Blade Runner по същество е същият като американското театрално издание на филма през 1982 г., добавени са бонус сцени. - освен от пронизителен Харисън Форд в началото, както и от "щастливия край", които показват Декард и Рейчал Репликант, които се отправят към залеза.
Тъй като версията на Сан Диего беше показана само веднъж на специално събитие за предварителен преглед с строга сигурност, изглежда, че никога няма да видим този всъщност да е пуснат, така че няма начин да потвърдим, че е неговост. Знаем, че трите допълнителни сцени включваха интро към Рой Бати в щанд на VidPhon, Декард презареждаше пистолета си, след като Бати успя да си счупи пръстите, както и допълнителни кадри за „возенето в залеза“ на Декард и Рейчъл.
5 НАЙ-ТЕАТРИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ (1982)
Иронично е, че реалното театрално издание на този филм не се счита за по-добро от повечето фенове на Blade Runner, но има смисъл, когато вземете предвид версията, която режисьорът Ридли Скот най-много панорамира. Той го отхвърли пламенно като предателство на художествената си визия. Когато Скот надхвърли бюджета си двойно по време на снимките, продуцентите, които той вкара на борда, получиха по-голяма част от влиянието и те искаха филмът да си проправи път.
Изчезна двусмислието, че Декард може да не е човек, докато гласовото предизвикателство от Харисън Форд беше добавено, защото продуцентите смятат, че разказът на филма е твърде объркващ за публиката след пробните прожекции. Добавени са и неизползвани кадри от The Shining, когато Deckard и Rachael напускат Лос Анджелис, за да започнат новия си живот в планината, защото публиката иска "щастлив край".
4 МЕЖДУНАРОДНО ТЕАТРИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ (1982)
Международното театрално издание на Blade Runner, почти идентично с американското театрално издание, е просто по-насилствено и смущаващо., Което му дава R-рейтинг. Той съдържа една и съща разказ на глас от Харисън Форд и същия „щастлив край“, който беше принуден в театралната версия на САЩ, но съдържа графични сцени, които по някакъв начин правят сюжетната линия по-завладяваща и заложена на повече.
Тази версия всъщност беше пусната на VHS в САЩ като част от „Criterion Collection“ в началото на 90-те, като част от специално „10-то юбилейно издание“, и можеше да бъде видяно в HBO още през 2015 г. Сцените, които продуцентите смятат, че са твърде шокиращи за американската публика, превръщат го във "The Final Cut" версия, като най-страшното от тях е там, където Рой Бати си дава стигмати.
3 РАБОТАТА (1982)
Версията на работния отпечатък на филма е показана преди театралното издание на филма на специални прожекции в Денвър и Далас през 1982 г. и е пусната като единствената „режисьорска кройка“ на филма през 1992 г. без разрешение на Ридли Скот. Това, което публиката объркваше през 1982 г., изглежда, че оценяваше през 1990 г., когато филмът беше показан отново, вдъхновявайки студиите да одобрят новото издание на филма.
В тази версия няма разказ на Харисън Форд, нито встъпителните кредити, обясняващи историята на репликантите, и тя ги определя като „синтетичен човек с парафизични възможности, имащ култура кожа / плът“. Не съществува "последователност от мечта на еднорог", каквато има в режисьора, одобрен от Ридли Скот, Декард предоставя собствено разказване, гледайки как Бати умира, а Декард и Рейчъл не излитат на залеза.
2 РЕЖИМ НА ДИРЕКТОРА (1992)
Това издание на филма през 1992 г. е одобрено от Ридли Скот, въпреки че той самият не е надзиравал на монтажа. Това той предаде на кинозащитника Майкъл Арик, който работи с бележките на Скот и 70-милиметровия печат на филма от 1982 г. То е толкова близко до визията на Скот, колкото беше възможно по това време, и съчетаваше елементи от версията на работния отпечатък с елементи от американската театрална версия.
Макар че е хубаво да изчезне странно насилственото разказване на Харисън Форд, Скот избра да включи скандалната поредица, при която Декард заспива при пианото и мечтае за еднорог, бягащ през гора, което предполага, че той всъщност е репликант и прави филма повече за разпита си за неговата идентичност, а не за детективска история. Това е версията, при която Гаф го оставя оригами еднорог в края, предполагайки, че мечтите на Декард са му известни, което прави спомените му изкуствени точно като тези на Рейчъл. „Щастливият край“ с него и Рахаел също е редактиран.
1 ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯТ ИЗХОД (2007 г.)
Накрая през 2007 г. Ридли Скот издава „Окончателният разрез“, едноименната версия на неговия научнофантастичен шедьовър на 25-годишнината му. Това е най-добре изглеждащата версия на филма, подобрена по няколко начина от съвременните специални ефекти и чрез премахването на ненужното струпване към цялостния разказ. Това е версията, която повечето фенове гледат днес, и то с добра причина; това е филмът на Скот такъв, какъвто винаги е възнамерявал да бъде.
Разказът на Харисън Форд няма и клишето е "щастлив край", но последователността на мечтите на еднорога на Декард се запазва, дори се прави малко по-дълго. В него са представени и по-жестоките сцени от международното изрязване, включително Бати, който сам дава стигмати, и съдържа красивата напълно реставрирана версия на партитурата на Вангелис. Независимо дали вярвате, че Deckard е или не е репликант, няма отричане тази версия е шедьовър, провокиращ мисълта.
