Филмът Mortal Engines прави някои големи промени в книгата-източник, на която е базиран. „Смъртните двигатели на Филип Рийв“ е публикувана през 2001 г., като три продължения излизат между 2003 и 2006 г. През 2008 г. Питър Джаксън изкупи правата за филм, който най-накрая идва на големия екран този декември, режисиран от Кристиан Ривърс. Филмът, който Джаксън сега продуцира, се развива много през последното десетилетие, макар че най-стряскащите промени могат да бъдат свързани с източника като цяло.
Когато Screen Rant посети снимачната площадка на Mortal Engines, разговаряхме с актьорския състав и екипа и научихме колко са различни двете истории. В разговор с Джаксън, който служи като сценарист и продуцент, той каза, че "има малки фини неща, които правим, които ще ни помогнат да се влеем в другия", макар да даде да се разбере, че те имат благословията на автора.
Свързани: Смъртните двигатели имат хобит, юрска света великденски яйца и други
От това, което видяхме на снимачната площадка, става ясно, че Mortal Engines е променен доста в адаптацията. Пълното въздействие на промените ще стане ясно при излизането на филма, но засега тук са най-стряскащите отклонения от романа.
Сюжетът на филма на Mortal Engines е по-малко епизодичен
Повечето промени в Mortal Engine се правят с една ясна цел: да направят историята подходяща за филм. Въпреки че сюжетът на Рийв със сигурност е вълнуващ и светът, който той е измислил наистина уникален, той е по-скоро епизодичен по природа, което означава прехвърляне на това бъдеще на големия екран за двучасов филм (точната дължина, към която се стреми продукцията, на продуцент Филипа Бойенс) и така че няколко елемента са изрязани изцяло, докато други аспекти са свързани заедно по начин, който първоначално не са били.
Подстрекателният инцидент на филма е рационализиран, за да продължи нещата да се движат, Tumbridge Wheels, пиратското градче, в което героите Том (Робърт Шийън) и Хестър (Хера Хилмар) за първи път се озовават, почти изцяло отсъства, а въвеждането на гадрата Анна Фанг (Джихае) значително по-екшън. Няма много повече съмнения, но от това, което беше обсъдено на снимачната площадка, това се откроява.
Смъртните двигатели: Филмът има въздушна битка
Въпреки че подвижните градове са най-продаваната точка на Mortal Engines, всъщност най-вълнуващите са нейните летящи машини: малки, задвижвани от балони плавателни съдове през небето на бъдещето, пътуващи между градовете и техните собствени скривалища, базирани на небето. Техният спектакъл определено е пренесен за филма. Всъщност ролята им е увеличена.
Има едно голямо голямо действие, включващо битка въздух-земя, която не се провежда в нито един момент от книгата. Подобно на повествователното отрязване, това е истински продукт на филмова адаптация; докато третият акт на Mortal Engines със сигурност е вълнуващ за четене, това добавя допълнителен визуален нюх (и въз основа на концептуалното изкуство може да е изпъкващата последователност на филма).
Смъртоносните двигатели водят до стареене, за да приличат повече на Междузвездни войни
Едно нещо, което веднага се забелязва при сглобения актьорски състав, е, че всички са по-стари от колегите си за книги: от началото до средата на двадесетте, в сравнение с средната възраст на печатните версии. Разбира се, това едва ли е изненадващо за филм с голям бюджет - по-възрастните актьори са по-опитни, а публиката е обусловена от двадесет и половина играещи тийнейджъри - но има по-голяма цел от тази на Mortal Engines.
Подобно на Игра на тронове преди нея, писателите решиха да състарят героите изрично с пет или повече години. Това прави много аспекти от историята по-лесно да се продават и помогна на филма да се съчетае повече със Star Wars, ключово влияние за адаптацията.
Героите изглеждат много различно - особено Hester
Един от най-ярките избори в Mortal Engine, книгата, е да направим ключовия любовен интерес физически обезобразен. Рийв описва Хестър като гигантска рана на лицето й, ужасно и вечно напомняне за тъмното й минало. Въпреки това, във филмовата версия нещата са силно намалени: Хера Хилмар има само лек белег на лицето, който все още се забелязва, но едва ли е със същото нарушение. Основната цел, според Хилмар, беше да освободи нейното изпълнение: "В крайна сметка се оказа, че ние намерихме този вид средата [между книгата и нищо], за да мога, предполагам, да се изразя по същия начин."
Свързани: Смъртните двигатели искат да бъдат по-практични от дигиталните
Хестър не е единственият герой, който изглежда решително различен от начина, по който са описани. Катрин Валентин (Лейла Джордж), дъщеря на главния историк на Уго Уивинг, е блондинка за разлика от поразителната й черна коса, докато работникът на пит Беви Под (Ронан Рафърти) не само изглежда много повече филмова звезда, косата му е черна с сиви петна, а не плешиви.
Валентин е по-голям злодей
Най-голямото име в Mortal Engines е Хюго Уийвинг, който играе главния историк на Лондон, Тадеус Валентин. В книгата Валентин е представен като силно конфликтиран и под палеца на маниакалния кмет на града. Въз основа на видяното от героя от трейлъра обаче филмът ще бъде много по-напред в него като ключов антагонист.
От снимачната площадка разбрахме, че лорд-кметът Магнус Кроме има значително по-малка роля и макар че спецификата на дъгата на Валентин се запазваше, изглежда, че създателите на филма са го отвели в съвсем нова посока.
Миньоните заменят Мики и Гуфи
Това може да не е голямо сюжетно влияние, но определено ще се открои дали сте чели книгата Mortal Engines или не. В лондонския музей, където Том прекарва дните си, има цокъл, посветен на „Божествата на изгубената Америка“. Тези икони? Миньоните. Това илюминационно великденско яйце е част от усилията на Mortal двигатели да контекстуализира бъдещето си след антиутопия, като знанията са разбити и подценени.
Стимпанк инфлекциите от книгата се тонизират
Ако има един ключов начин да се обобщи подходът на продукцията към адаптирането на Mortal Engine, това е, че не е стимпанк. Това беше повторено от няколко души по време на нашето посещение и вероятно това ще бъде ключовият естетически повод от готовия филм.
Елементи - като киборг Шрайк (изигран от Стивън Ланг) или Сътълбът (микро-град, подобен на хлебарки) - определено са ясно в балпарка на Стиймпанк, но има по-обоснован реализъм в голяма част от дизайните и как настоящето и миналото имат бяха стопени заедно.
