За поддържащата си роля на Луи Дофин в „Кралят на Дейвид Миход“ Робърт Патинсън направи интересен избор със своя акцент. В годините, следващи времето си в сагата за здрача, Патинсън се превърна в един от най-интересните и непредвидими актьори на своето поколение. Взимайки части в инди драми на знаменити автори като Клер Денис и Дейвид Кроненберг, Патинсън преразказа публичния си образ от блестящ пулс на сърцето до любим на експерименталното кино. Сега прави скок обратно в мейнстрийма с Тенета на Кристофър Нолан и, разбира се, „Батманът“, но преди да стигне дотам, той се появи в драмата на Netflix The King.
Продължете да превъртате, за да продължите да четете Кликнете върху бутона по-долу, за да стартирате тази статия в бърз преглед.
Започни сега
Въз основа на историческите пиеси на Хенри IV и V от Шекспир, историческият филм на Дейвид Миход не използва диалога на Барда, но следва същия разказ на, може би, най-емблематичните му заглавия в историята. Тимотее Халамет играе страхливия принц Хал през цялото си възкачване на английския престол като Хенри V и победоносното му ръководство срещу френските войски в битката при Агинкур. Патинсън участва в ролята на Луи, херцог на Гиен, дофинът - син на френския крал Карл VI и кралица Изабел. Патинсън никога не е бил този, който да го играе безопасно с ролите си. Той не е чак толкова бонкери в „Кралят“, въпреки че със сигурност е много странно представление зрителите да не очакват да видят в това, което иначе е стандартна историческа драма, особено по отношение на нейния тон. Най-забележителният аспект на това изпълнение е неговият акцент, който може да се определи само като възхитително нелепо.
Патинсън със сигурност е направил много специфичен избор с френския акцент, който използва за частта на Дофина. Накратко, възмутително френски е по начин, който граничи с пародията. Някои го сравняват с инспектор Клозо, докато други, отбелязвайки дългата руса коса и непоколебимите изяви на Патинсън в ролята, са направили паралели с скандално лудия немски актьор Клаус Кински. Друго, което идва в съзнанието на зрителите, е готвачът Луи в „Малката русалка“. Ако Патинсън избухна в предаването на „Les Poissons“, това нямаше да е изненада. Неговият Дофин е фолк, използван да си проправя път и човек, който няма желание да го затрупва в калните полета с обикновените хора.
Това е подходящ акцент, който да върви с останалото изпълнение. Патинсън е основният противник на Хал на Халамет, но той не се появява в Краля до около час в рамките на 140 минути. Той е почти като злодей в пантомимата в някои сцени, присмива се и се възхищава на помпозността си, щастлив, че публиката му кипи. Дофинът прекарва много време, седейки в сложно издълбан дървен стол, като се присмива и е разкошен побойник и той е лесно причината да гледа филма. Спектакълът на Патинсън е далеч и най-големият шекспировски елемент на филм, който иначе изглежда желаещ да съблече материала на това театрално величие.
Ако не друго, акцентът показва готовността на Патинсън да надхвърли границите на разумната и традиционно драматична актьорска игра, дори ако никой друг в актьорския състав не следва този костюм. 2019 г. беше чудесно напомняне за гамата на Патинсън и завладяваща непредсказуемост като актьор и това е нещо, което трябва да се отбележи. С краля Робърт Патинсън открадва сцената още веднъж.
